„ Dedicato a tutti quelli che sono abbandonati ”

                Спри, ако боли,

                не видиш ли – как

                всичко се руши;

                Но – отново забрави,

                споменът за хубавите дни,

                помниш ли – ти,

                как галех твоите

                хубави коси;

                А – очите ти – гледах ги,

                с поглед жаден,

                с трепет страстен;

                                               Но- уви, 

                сякаш живота ни –

                                               ги удуши –

                със сянка каменно – студена;

                Виждам го – полъхът  леден

                на самотата – страж верен

                носи есенни листа – пожълтели,

                всички, те окапали, умрели;

                А две сърца, стоят там,

                в тъгата бяла, нейн храм,

                тлеят и чакат вечно,

                за едното чувство човечно –

                ала съдбите, тез хиени,

                три пъти ги веч проклели,

                да стоят душите, клети,

                мигом разделени –

                да усещат само стонове

                на призрачни силуети;