Обгръща цялата  душа

и рисува нежна, снежна прежда

и тъгата твоя – в тиха радост свежда;

Погледни – навън вали,

шепот на радост и сълзи.

но, ти забрави, за миг съмнението остави

и усети- как сърцето ти трепти,

сред ритъмът нощен,

носещ като мълния  мощен,

светлината на лунните лъчи –

да го разбереш – не се мъчи,

а от разумът на чувствата си,

се ти сетне поучи,

и тоз горчив урок после, научи:

В животът си, приятелю,

ще имаш ти, мечтателю,

безброй усмивки и

сълзи безчет,

а хората ще минават през дните ти, навред,

докато вървиш по пътя си, напред;

Някой теб ще забравят,

други не ще те пък оставят,

сърцето и душата си за теб ще дават,

а трети за жълти стотинки ще те продават;

А ти – сетне запомни,

високо застани

и над всяка злоба ти бъди,

суетата на деня ти победи,

и  смело напред върви;

Може, другарче, пътя си нявга да изгубиш,

и да се зачудиш, струва ли си да се трудиш,

невъзможното да пребориш –

тогава, спри се, почини си,

и надеждата подхрани си,

силно искай да желаеш,

не спирай да мечтаеш

и пътят си да чертаеш,

не спирай да вървиш, все напред

и въпреки камъните на съдбата,

ще побеждаваш ти в борбата,

а неусетно на ръба на скалата,

успехът ще намериш на брега на

 реката! ;