1. Седнали са Пенка и Ганка
На по парченце луканка
и
кафенце бабешко
жалват се те тежко –
за годините, за внуците
млади
за зъбите пусти, кой
ги извади.. ;
2. А ех, че времена бяха,
момците млади нас ловяха,
останаха спомени зелени,
напомнят за косите посивели;
Имаше йощ смях звънлив
с мирис на пелина пенлив
А цвета на розите червени,
носеха бяга на деца засмени –
тичащи неуморно по булеварда
мъглив;
3. Бяхме диви и щастливи,
но сега уви стопиха се
дните на спомена мъгливи –
сега ни таз криза подхвана,
и ядове игриви, навред
из нас наредиха се;
4. Държавата, мила родина,
седи и гледа тихо, как
живота полеко ни измина,
и ех, че орисия – затънахме
в кал и немотия..
затуй дет се трудехме
петдесет години здраво,
сега без право
ни дават все трошички,
вместо европейските парички! ;