Гледам те, стоиш –

Там, в ъгълът сив,

С поглед, гледаш ме,

Мъглив;

Сълзите, не видиш ли..

Стичат се, из очи

Сини;

Все тебе гледат, те –

Надежди, мили,

Уби ги,

            Ти!

Спомени, черно-бели,

Реят се из съзнанието

Мое

            И

                       Твое;

Обичам те!

Нашепват твоите

Устни, лъжовни,

И страсти, пусти,

Викаш, са виновни..

Молиш ме, за прошка,

                                    Земна,

                                               Свята,

                                                           Блага;

Но не търси, ти,

Веч,

Ни

            Душа,

Ни

            Сърце,

Ни

            Ръце,

Ни

            Поглед !

Аз те моля,

Със слова, ясни –

Щастието,

С другиго

Ти дири

            И дано

Откриеш го!

Аз ще се усмихна,

Ще те прегърна,

И с тез думи,

Мила-

Ще си замина!