Искам да се протегна и да те докосна,

 но уви не мога-

 подай ръка, протегни се и хвани ме,

 заедно към небето да летим...

 Светът над нас смалява се-

    сив,

       студен,
                 
 изчезва-

само аз

                   и
                           
                               ти -

 все нагоре ний вървим!

Устремени към безкрая,

две души,

търсят покоя на Нирвана-

а устните нашепват,

една до друга,

тайнствени слова;

Ето- сивата,
 
Земя,

под нея остана

само мрака,

зловещо напомнящ за смъртта и краят;

Но той ще бъде победен,

от светлината на земния ден,

а лъчите на любовта

ще изпепелят

Ангелите на греха;

Той-

Адамовият син

и

Тя-

Евината щерка

 покварени от земната грехота,

 сега търсят смирение на духа;

 последен пристан на телата.

Но те ще стигнат,

ще докоснат Рая-

и там,

там, където битието се слива с вечността-

ще открият покоят на любовта!

Като звезда в небето си красива,

 но и толкова далечна...

Искам да се протегна и да те докосна,

 но уви не мога- подай ръка,

хвани ме и заедно с мен полети към небесата,

упой ни с твоята прегръдка,

изцери душите ни,

изгори греха ни,

промени ни,


към невинността,

да полетим!