Понесе се на сантиметри от земята, пред него се появи дървен прозорец и вместо да се сблъска с прашното стъкло, всичко около него започна да прелита. Неговите спомени рисуваха най-различни картини и като че ли разкриваха всички негови болки и страдания, през които той беше преминал. Появи се онова игрище, където силният дъжд шумно се сипеше, а късната есен беше довела и свой придружител – екот на гръмотевици пронизващ сивото, мрачно небе. На цялата тази страшно-носталгична картина той видя двама души – себе си, когато беше последна година в университета и едно момиче – неговата първа любов, която в същият момент му зашлеви един звучен шамар и изсъска „Късам с теб, куче.. не ща мъжът до мен да е свиня!“ и после презрително го погледна, обърна гръб и си замина.. Оттогава той си вмени, че никога няма да има перфектната фигура, комплекс, който едвам го спаси от анорексична смърт.. Все така бързо се носеше напред, не усещаше обаче ни студ, ни влага, чувстваше само прилив на енергия.. След няколко минути се озова в един огромен офис, където работните бюра, столове и компютри бяха без жива душа.. Погледна към часовника на стената и съзря 5:30 ч. – още не беше настъпило началото на работния ден. Внезапно, зад гърба си, чу глас, който беше едновременно настоятелен и тих. Успя да улови следните думи:

„Момче, слушай.. извиках те толкова рано, защото исках малко да ти поговоря.. Обърна се и видя собствения си началник.. седеше сега пред него, с ръце в джобовете, изпитателен поглед и кожено сако, той беше в състояние да стресира всеки работник в тази компания и да го накара да свърши онова, което се изискваше от него за отрицателно време..

„Павеле, искам да ти заявя, че отлично разбирам положението ти.. семейните проблеми, липсата на достатъчно увереност, недостатъчен опит.. и аз съм преминал през същия този път, но все пак това не бива да продължава до безкрай. Ето виждам, че вече трети месец не успяваш да постигнеш онези резултати, които отбеляза в началото.. какво се случва с теб? Има ли нещо, което те притеснява от нас? Най-големият ни инвеститор изведнъж реши да изтегли решението си за сключване на онзи договор с нас! И то точно когато ти проведе среща с него.. очаквам обяснение защо се случи! Това е най-големият ми провал, откакто съм оглавил тази фирма преди 4 години.. и то заради стажантче?! Но.. аз ще ти дам последен опит за да ми докажеш, че ще сбъркам, ако реша на момента да те уволня.. и то не заради нещо друго, а защото с баща ти бяхме първи приятели, докато следвахме в Лондон, а после заедно поставихме основите на този бизнес! Много жалко би било, ако единственият му наследник се окажи пълен провал.. затова момче имаш 60 дни – нито повече, нито по-малко.. часовникът тиктака.. действай!“ – изкрещявайки завърши думите си. Сепна се и усети постепенно смесено чувство на болка, гняв и отчаяние да завладява разумът му и тъкмо набра сили да изкрещи, когато един звук прониза съзнанието му и докосна нежно най-тънките струни на душата му.

Той с изумление погледна напред и видя жена си – тя лежеше и плачеше от щастие, а медицинската сестра държеше сега едно малко създание, което разпръскваше благодат и радост със всяко свое движение. Именно то беше онова чудо, което беше върнало баща си към реалността, като същевременно успя да налее в ранимата му душа достатъчно надежда и еуфория, че да изчисти всички негови негативни преживявания, болки, комплекси и стари мъки. А това, уважаеми читателю се случи, в онзи миг, когато това ангелско създание пое първата си глътка въздух и отвори очичките си за нашия свят. Това са онези моменти, в които човек за секунди претърпява духовен катарзис и един порив на сила, вяра, надежда, щастие и любов изпълват крехкият човешки дух, превръщайки всеки от нас в нова, различна и истински вярваща личност. За някои от вас това сигурно е бил мигът, в който сте срещнали истинската си любов, за други, когато са срещнали любим човек, който винаги са търсели.. а за нашият измислен герой, тези съдбовни секунди бяха раждането на неговият син. J